| Специалности след средно образование | Магистратури | Новини |
   
  ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ
  ВАРНА, бул. "Св. Княз Борис I" 77
  052/ 660 326; 660 338
  www.ue-varna.bg


Информацията за това ВУ се актуализира редовно съгласно Договор за съвместна дейност от 2013 г..
Дата на последна актуализация: 02.02.2019 г.
Датите на предварителните и редовните изпити, сроковете за подаване на документи за тях и за участие с ДЗИ (матури) при класиране вижте в менюто Новини

РЕКТОР: Проф. д-р Пламен Благов Илиев

Преди повече от сто години, на 1 октомври 1888 г., в България се открива първото висше училище - Висш педагогически курс, което по-късно става Софийски университет. През 1895 г. се създават три основни факултета - историко-филологически, физико-математически и юридически.

Раждането на българско висше училище е обосновано от обществени аргументи като назрялата нужда от създаването на институция на националната идентичност, обслужваща нацията и нейните практически потребности, която да фокусира в себе си цялостния космос на знанието. Съкровената българска надежда за университет е подхранвана и от твърде прагматични мотиви - подобно висше учебно заведение ще произвежда крайно нужните на държавата чиновници, правни кадри, учители. Някои са убедени, че е по-добре да се създаде само специализирано приложно-техническо училище “за стопанството и индустрията”, както е гласяло известното завещание на братя Евлоги и Христо Георгиеви, а друг вид образование да се получава в европейските университети.

На 23 януари 1904 г. със специален закон за университета държавното висше училище в София се обявява за университет. Името “университет” замества названието “висше училище” и става своеобразен символ, който черпи смисловите си внушения от многовековната традиция, в която е залегнала идеята за истината, за единството на знанието и свободата, за универсума на науката и културата.

Икономическият университет е от категорията висши държавни училища, които съгласно чл. 17 (ал. 3) от ЗВО провеждат “подготовка в една или две основни области на науката или културата и отговаря на изискванията...” Той е “университет с наименование, отразяващо спецификата му.”

Учебният процес в Икономическия университет се осъществява по 17 специалности в две форми на обучение - редовна и задочна. За своята 87-годишна история университетът е подготвил над 50 000 специалисти. Сред тях са и много чужденци от около 60 националности от различни континенти.

Днес в университета се учат над 9700 български и чуждестранни студенти. В него преподават 260 редовни преподаватели, от които 120 са хабилитирани. Те са обединени в 20 катедри, групирани в четири факултета и един департамент.


Първите преподаватели във Висшето търговско училище са творчески личности, интелектуалци, които стават посредници между европейското културно пространство и едва прохождащата българска стопанска интелигенция. Те идват от Русия, Париж, Будапеща, специализирали са в Берлин, Лайпциг и Мюнхен, Виена, Падуа, Женева, Прага. Сред тях са руските професори Феодор Белмер - професор по счетоводство; професорът по политическа икономия и теория на статистиката Наум Долински; професорът по статистика, икономическа география и финансова наука Оскар Андерсон. Научният авторитет на университета градят преподаватели като Янаки Арнаудов, професор по германска и славянска филология и философия; професорът по френска литература Иван Константинов; поетът Николай Лилиев, преподавал френски език; професорът по финанси Станчо Чолаков, който по-късно заема важни държавни постове - министър на просветата, министър на финансите, управител на Българската народна банка; професорът по счетоводство Бойчо Бойчев; професорите Георги Свраков и Иван-Асен Ранков; доцентът по търговска кореспонденция Иван Екимов и още много други.

До 1925 г. Висшето търговско училище е с двегодишен курс на обучение, каквато е и практиката в повечето европейски висши икономически училища. От учебната 1925/26 до учебната 1936/37 г. то е с тригодишен курс на обучение, а след 1937/38 г. е вече с четиригодишен курс на обучение.

През 86-годишното си съществуване варненската Алма матер сменя няколко пъти името си. До 1938 г. е Висше търговско училище, (известно подимето Търговска академия). От 1938 до 1945 г. е Висше училище за стопански и социални науки, а от 1945 до 1953 г. - Варненски държавен университет “Св. Кирил Славянобългарски”. От 1953 до 1963 г. е Висш институт за народно стопанство, който от 1963 до 1990 г. носи името на Димитър Благоев. През 1990 г. с решение на Общото събрание висшето училище е обявено за Икономически университет - Варна, утвърден през 1995 г. от Народното събрание (ДВ, бр. 68/1.VIII.1995 г.).

Кандидатствайте тук чрез НАПС и през КСК 2019! Вижте как в меню "Новини" по-долу:
 
Новини от учебното заведение »